Футболния Блог

Не съм играл на най-високо ниво и не мога да кажа на футболист като Тоти какво да прави на терена, признава Спалети

Кевин Бъкли
сп. “Чемпиънс”
Здравейте, радвам се, че ви виждам”, казва Лучано Спалети с безупречен акцент на възпитаник на Оксбридж (б.р - т.е. на университетите Оксфорд и Кеймбридж). “Обичам ви!”, добавя той, след което избухва в смях. После преминава на италиански и признава, че двете фрази на практика са единственото, което знае на английски.
Спалети е изключително учтив, държи се почти официално. Със своите 183 см и 88 кг, той е висок, елегантен и в страхотна форма. Характерният му тоскански акцент подчертава още повече изисканото му поведение. Няма и помен от онази бомбастичност, която е толкова типична за професията му.
Спалети е представител на новото поколение италиански треньори. Няма нищо общо между него и начина, по който Фабио Капело беснее край тъчлинията подобно на разярен старшина. Той е далеч и от онази отчужденост, която демонстрира захапалият поредната пура Марчело Липи. Треньорът на Рома говори за футбола като типичен интелектуалец. Един римски журналист го окачествява като “сдържан, внимателен”. Негов колега в клуба твърди, че е много съсредоточен. На няколко пъти се промъква прилагателното permaloso - “докачлив”. “Самият той осъзнава, че е такъв”, смее се колегата на Спалети.
Неговият футбол е постмодерен.
Треньорът “напътства”, а не заповядва
Играчите не заемат определена позиция на терена, а поемат “отговорност”. “Отговорност към колектива” - един от най-често използваните от Спалети изрази. Става дума за нещо, свързано с тоталния футбол на Аякс и Холандия с Йохан Кройф през 70-те години. Философската прилика става реалност, когато човек види бързите, неудържими атаки на Рома, при които атакуващите халфове тръгват от задна позиция и се втурват покрай самотния нападател в момента, в който той получи топката. Идеята е футболистите да разменят ролите и позициите си бързо и плавно.
“Така атаките стават непредсказуеми, а защитниците губят ориентация”, обяснява Спалети.
“Отраснах под холандско влияние - признава треньорът. - Онзи холандски отбор оказа влияние върху мнозина. Всички го харесваха. С Йохан Кройф футболът беше различен.”
Спалети не пропуска да спомене и специалистите, от които е вземал пример в Италия.
“Ариго Саки има големи заслуги, що се касае до налагането на атакуващия футбол. Същото се отнася и за Зденек Земан. Харесвах много Джовани Галеоне (бивш треньор на Удинезе) заради неговия манталитет. Също и Корадо Орико, който отиде в Интер. Може би не са оказали кой знае какво влияние върху развитието на футбола, но даваха на играчите си шанса да създават много голове.”
Спалети споменава специално и треньора на Палермо Франческо Гуидолин. “Той ми беше треньор в последната ми година като футболист - в Емполи. Той е страхотен треньор както в спортно-технически аспект, така и като човек.”
Доскоро Спалети беше почти непознат извън Италия. Като играч е бил дефанзивен халф и прави скромна кариера, продължила 15 години. Спалети играе в Специя, Виареджо и Емполи, а върхът му е участие в Серия В. Ако не беше станал треньор, той можеше да подхване отново занаята, който практикувал, докато се подвизавал в аматьорските лиги - производство на мека мебел.

Треньорската кариера на Спалети започва с 1 година в юношеския футбол. Следват по 2 години в Серия С и Серия В и 10 години в елита. След като вкарва Емполи в Серия А, той успява да задържи тима в елита. После работи в Сампдория, Венеция, Удинезе и Анкона, преди да се върне в Удинезе за 2 години. Именно тогава Спалети изковава своята репутация. Първо вкарва тима от Североизточна Италия в Купата на УЕФА, а после, през 2005, и в Шампионската лига. Атакуващият отбор, изграден със сравнително малко средства в Удине, привлича вниманието на собствениците на Рома - семейство Сенси. Вълците се нуждаят именно от треньор, способен да извлече максимума при ограничен бюджет. Спалети поема Рома през лятото на 2005 след хаотичния “сезон на петимата треньори”. “Това, което Спалети постигна в Рома, е истинско чудо - казва Лука Валдизери от в. “Кориере дела Сера”. - Едно от първите неща, което направи, беше да подобри дисциплината. Преди идването му играчите на Рома получаваха ужасяващ брой картони.”
В тактически план най-ярката характеристика на Рома е решението на Спалети да ползва капитана Франческо Тоти като нападател, който играе сам в атака. Съотборниците му го подкрепят, като се възползват от празнините в противниковото поле. Свободното пространство пък се осигурява с бърза размяна на пасове в средата на половината на съперника.
Журналистът Валдизери посочва равенството 1:1 в гостуването на Сампдория през 2005 г. като момента, в който се ражда новата система. “Винченцо Монтела беше контузен и Рома трябваше да прати напред Тоти”, обяснява той.
Преди това капитанът играе в типичната си роля между халфовата линия и атаката.
“Тоти играе сам в атака, получава топката, тримата играчи зад гърба му спринтират - пояснява Спалети. - Тоти е много добър, когато трябва да сложи началото на неочаквана атака. Възползваме се от ефекта на изненадата. Той сякаш има очи на гърба и с лекота освобождава съиграчите си със своите пасове. За да използва най-добре собствените си качества,
Тоти има нужда целият отбор да се движи
Той не е като Анри, който понякога тръгва от центъра и може сам да отбележи гол. Това, от което се нуждаем ние, е да движим топката колкото се може по-бързо. Така съперникът откъсва вниманието си от Тоти и той получава възможността да направи ключово отиграване.”
Спалети работи в хармония с ръководството на клуба. Президентът Франческо Сенси и управителният директор Розела Сенси, негова дъщеря, загърбиха стремежа да се гонят краткосрочни цели на всяка цена в името на постепенното развитие.
“В Интер могат да си позволят да похарчат 200 млн. евро за един сезон - изтъква Валдизери. - Миналото лято Рома даде само 3,5 млн. евро за Вучинич и около 6 млн. евро, за да откупи втората половина от правата върху Писаро.”
Дали моделът, наложен от Спалети, е създаден изцяло заради финансовите проблеми на клуба, който просто не можеше да си позволи да купи нови нападатели, или става дума за истинска футболна философия?
“Когато започваш нова работа, трябва да разбереш с какво разполагаш. Опитваш се да извлечеш максимума, а за целта трябва да разработиш програма, която да отговаря на характеристиките на персонала. Нашият отбор не е силен физически, а гъвкав, техничен и обича да играе с топката. Тъй като не съм играл на високо равнище, аз не мога да кажа на Тоти какво да прави и какво да не прави. Аз определям концепцията, а после всеки играч използва собствените си възможности.”
Рома отпадна от Манчестър Юн в Шампионската лига, но може да стане шампион утре, ще играе и финал за Купата на Италия. Но дори вероятността тимът да остане с празни ръце не плаши Спалети. “Победите може да те разглезят - предупреждава треньорът. - Загубите ти дават база за развитие и прогрес.”